Когато България е била под турско робство, по тези места хайдутите се събирали винаги на 6. май, на Гергьовден.

Турците научили за това и турската потеря накарала селския глашатай да събере цялото село на мегдана. Хванали един селянин и започнали да го разпитват къде се намира „Караджов камък“. Той не им казал. След това хванали втори, но и той не им казал. Изведнъж една девойка излязла и казала, че ще ги заведе до близката поляна на „Караджов камък“. Момичето ги завело под хижата на поляната и им казала, че това е хайдушкото сборище. Девойката си мислела, че ще я пуснат. Но турците я оставили за през нощта. Сутринта те разбрали, че ги е излъгала, и тя си признала. Тогава, озверени, те й отрязали главата и я набили на кол.

След това турците отишли в селото и пак накарали селския глашатай да събере селяните. Те накарали един младеж да вдигне главата на загиналото момиче и да каже, че е загинало. Момичето се казвало Гана. Той обаче казал: „ Гана загина мърцина!“, после повторил: „Мърцина Гана загина!“

Така се получило името на местността и на хижата „Марциганица“.

След Освобождението някои предлагали името да се смени на „Обзор“, „Хоризонт“, но Димитър Димитров от селото казал: „ Не, името ще си остане „Марциганица“ – това е революционно име“.

И така понастоящем всички познаваме хижата с това име.

Това е легендата за местността и хижа „Марциганица“.